Пиратски съкровища

Петнайсет души в ковчега на мъртвеца...
Една трета от златото, произведено откакто съществува човечеството до днес, лежи на морското дъно
Богдан Иванов
"Намерените в неутрални води съкровища принадлежат на този, който ги е открил."
(Из Брюкселската конвенция от 1910 г., тя е в сила и днес)

Световната суша е изследвана надлъж и нашир от хиляди експедиции, тя все по-рядко поднася изненади. Друго нещо е Световният океан. Само в Карибско море има четвърт милион(!) потънали кораби, много от тях са превозвали злато и сребро за Европа. Смята се, че в трюмовете на тези кораби са скрити съкровища за 600 милиарда долара, като от тях досега са извадени скъпоценности едва за половин милиард.
Такава цифра подлудява търсачите на приключения и на подводни богатства и те, често рискувайки живота си, посвещават години от него в изследване на морското дъно. Заслужава си, тъй като точно тук лежат цели планини от злато, сребро, диаманти, старинен порцелан. Доказателство е фантастичният успех на американската компания "Одисей", която миналото лято извади от морското дъно 17 тона злато и сребро от потъналия английски галеон "Мърчант роял".
Гигантското съкровище, смятано за най-голямото досега в човешката история, е
оценено на половин милиард долара,
като тихо, тайно и полека в морските глъбини са открити стотици находки и в пластмасови контейнери по същия начин (тихо, тайно и полека) са пренесени в САЩ.
Екипът на голямата американска компания за търсене на подводни съкровища "Одисей" твърди, че находката лежала в неутрални води. В същото време испанското министерство на културата смята за испанска собственост намереното и иска разследване, но както се казва, "след дъжд - качулка", защото скъпоценностите са вече в САЩ. Въпреки това испанците упорстват и привеждат доказателства, че търсачите са работили в испански териториални води в Средиземно море през последните пет години. Заведено е дело в град Тампа, САЩ, където е седалището на "Одисей". Съдът взема соломоновско решение: отхвърля иска на испанската страна, но също и насрещния иск на компанията "Одисей", и предлага на спорещите да се разберат помежду си.
Според участвали в експедицията водолази, потресението им от находките било толкова голямо, че
те просто не вярвали на очите си:
цялото дъно било покрито със златни и сребърни монети - около 500 000 на брой!
Макар и на близо 400 години (корабът търпи крушение до остров Сили през 1641 г. на път от Мексико за Англия), монетите са в отлично състояние и както разказват водолазите, са приличали на планини от злато и сребро под водата.
Рекорд преди това държи находка, открита през 1985 г. Това са скъпоценности от потънал през 1622 г. испански кораб. Предполага се, че от неговите трюмове са извадени съкровища за 400 милиона долара.
Изследователи са изчислили: около една трета от скъпоценните метали, добити от земните недра през цялата история на човечеството, днес се намират на морското дъно! В определени райони дори има цели гробища на кораби и то със свои имена. Едно от тях се нарича "Сребърният трезор". Това е място, където при свирепа буря през ХVII век загива огромна ескадра от испански кораби. И сега най-важното и спиращо дъха на авантюристите разкритие - това е ескадрата, която превозва фантастичните съкровища от империята на инките.
Точното местоположение на всички кораби не е известно, но се знае, че някои от тях са потънали на малка дълбочина и достъпът до тях не е много труден.
Освен
гробищата на кораби
има и цели градове на пирати, днес под водата, и в тях са заровени не по-малко съкровища. Техните обитатели, пиратите, са донасяли тук заграбените богатства. Такъв град е Порт Роял. Той е бил най-голямото пиратско пристанище в Карибско море и се е намирал на мястото, където днес е разположена столицата на Ямайка - град Кингстоун. Предания разкриват, че през ХVIII век тук златните монети са се търкаляли по улиците и никой не се е навеждал да ги вдигне...
По-късно морските води заливат града на пиратите сякаш да скрият неговите тайни. И досега повечето от тях остават погребани под водата. Обаче още са живи историите за най-прочутите пирати - Големия Джон,
Черната брада...
Големия Джон (Джон Куелч) събрал съкровище, което в наше време се изчислява на около четвърт милиард долара! То било заровено на сто различни места в големи и малки съндъци, като Големия Джон бил поклонник най-вече на златните монети. Не е намерено до ден-днешен, още повече че пиратът увисва на бесилката и никой не е посветен в тайните му.
Черната брада е наречен така заради дългата почти до кръста черна брада на масури. В масурите зловещият пират вплитал фитили и ги запалвал когато тръгвал на абордаж. С
горяща брада, безумен поглед и сабя, от която капела кръв,
той всявал див ужас сред враговете си. Сеейки смърт в района на Карибско море, обрал десетки пътнически кораби и натрупал огромно състояние, което се предполага, че закопал на остров Амалия. То също не е открито, а Черната брада увисва обесен на 22 ноември 1718 г. на централната мачта на английски военен кораб.
Дори в наше време възможностите на науката и техниката не са безгранични. Човек може да стигне до 50 м дълбочина с кислороден апарат. Най-модерните водолазни костюми позволяват работа под вода до 100 м. Батискафите са начин да се проникне по на дълбоко. Неслучайно през 1986 г. милиони зрители станаха свидетели по телевизионен канал как батискафът "Алвин" и подводният робот "Язон" изследваха потъналия през 1912 г. на 4000 м дълбочина гигант "Титаник". Известно време след това от кораба бяха извадени съкровища с помощта на роботи и продадени на търг.
Фирмата за подводни изследвания "Одисей" също е извадила с подводен робот съкровищата от потъналия английски кораб "Мърчант роял", както и кюлчетата злато и златните слитъци.
През 1841 г. край остров Елба потъва италиански кораб, на който има съкровище от старинни испански сребърни монети. От министерството на културното наследство на Италия организират експедиция, като в нея участват двама водолази със специални скафандри, които им позволяват да работят на 100-метрова дълбочина в морето. Те успяват да извадят съкровището.
През 1991 г. на 10 км от остров Суматра е намерена потъналата преди 500 г. португалска ескадра, която тръгнала да пренася
богатствата на султана на Малака
(днешна Малайзия). За зла беда корабите попадат в силна буря и ... изчезват. И сега не е известно какво е представлявало съкровището, извадено ли е от морските води, кой е свършил това и колко е забогатял.
В Южнокитайско море китайски археолози откриват потънал кораб, натоварен с порцелан от династията Мин. Водолазите са насочвани от спътник и имат сполука - те изваждат много ценни находки от блъсналия се в подводна скала преди 400 г. кораб, а полицията конфискува 117 предмета от рибари, придобили ги чрез подводно бракониерство.
Друг кораб, потънал преди 800 г., е смятан за най-интересната китайска археологическа находка в последно време. От него са извадени 6000 предмета, а се предполага, че в трюмовете му има още между 60 и 80 хиляди! За да не се разпадне от въздуха, ако бъде вдигнат на суша, за кораба ще бъде построен уникален подводен музей, който скоро трябва да приеме първите си посетители.
Дъното на Балтийско море също е осеяно с потънали кораби, някои натъпкани с богатства. Между тях особено примамливо е уникално съкровище, известно сред изследователите като "Съкровище на руската императрица Екатерина Велика". То се намира на борда на потъналия преди близо 250 години при силна буря холандски търговски кораб "Фрау Мария" и не е пострадало от водата.
Най-голямата загадка в историята
обаче остава легендарният остров или континент Атлантида, разположен в Атлантическия океан. Описание на неговата култура и цивилизация дава древногръцкият историк и философ Платон. Сведенията Платон получава от един-единствен източник - човек, който му разказва старо предание. За съжаление, до днес няма втори източник, който да потвърди написаното от Платон, и поне част от изследователите остават доста скептични към него.
Океанолозите и геолозите нямат доказателство за толкова страшен катаклизъм, който да потопи цял остров или континент и да ликвидира с един замах цяла цивилизация. Смята се, че пожарът в знаменитата Александрийска библиотека е унищожил възможни данни за Атлантида и за нейния народ от свръхразвити човеци, наричани атланти. Учените търсят тайнствения континент и по дъното на Атлантика, и край Канарските острови, и около подводната планина Ампер.
Гръцкият учен проф. Спиридон Маринатос изведнъж преди четвърт век смайва изследователите с тезата, че Атлантида следва да се дири в Средиземно море, където е загинала от избухването на вулкан. Това отключва сейфа на хипотезите и се явяват твърдения, че Атлантида се намира в Индийския океан, и дори в Антарктида, остров-континент, претърпял катаклизъм с рязката промяна на климата.
Ако някога тази загадка бъде разбулена, от водите на океана ще изплува не само истинско чудо на културата и цивилизацията, но и съкровище, което
човешката фантазия не би могла да си представи.
Решим ли обаче да се преместим по-близо до България, интересно е да надникнем във водите на нашето Черно море. Тук има стотици потънали кораби - някои изследвани, други - не. Водолази разказват, че са вадили слонски бивни от съд, натоварен със слонова кост, че има румънски кораб, пълен с мини(!), че на дъното лежат свалени самолети, до тях - потопени подводници, бойни кораби от битката на адмирал Ушаков по време на Руско-турската война от 1768-1773 г.
Легенди разказват, че в пещерите край нос Калиакра е скрито огромното съкровище на Лизимах - един от пълководците на Александър Велики. След смъртта на Александър, Лизимах владее Тракия и управлява от крепостта Тиризис на полуостров Калиакра. Търсачите на силни усещания душат наоколо за голямото съкровище, но може би само Господ знае дали то е скрито някъде в кухините на безбройните пещери, или е потънало като античния град Бизоне (той изчезва под водата заедно с къщите и жителите - малка Атлантида) след земетресение.
И дали въобще съществува.

Безбройни са историите за злато, диаманти, бутилки стар ром, китайски порцелан и какви ли още не съкровища, които надничат приветливо от трюмовете на потъналите кораби и чакат кой ще ги грабне, за да стане милионер. Историите за еднооки пирати.
В ушите на мнозина търсачи на силни усещания кънти техния химн:
Грабим, стреляме, плячкосваме!
Да ударим по едно, йо-хо-хо!
Отвличаме, окото ни не мига.
Да ударим по едно, йо-хо-хо!
Други пригласят:
Петнайсет души
във ковчега на мъртвеца,
йо-хо-хо и бутилка ром!
Тук опиянението е неудържимо. Пред очите на жадните за приключения съвременни авантюристи зелените водорасли на рифовете, старите прокъсани карти на потънали съкровища и потъмнелите кюлчета се сливат като в мъгла и в главата на всеки чука една мисъл: "Може би, може би, може би. Дано, дано, дано." И той зашеметен се втурва след късмета и след виденията за сандъци, натъпкани със злато и скъпоценности...