Форум за нумизматика и металдетектинг

Всичко за металдетектинга и металотърсачите
 
ИндексPortalGalleryCalendarВъпроси/ОтговориТърсенеРегистрирайте сеПотребителиПотребителски групиВход
Latest topics
» pomognete mi za prevoda
Пет Дек 30, 2016 5:29 pm by cemo73

» каква е тази монета
Сря Ное 02, 2016 3:02 pm by linost

» Знак слънце
Сря Окт 19, 2016 4:23 pm by cemo73

» Антика ли е или не????
Нед Окт 16, 2016 12:16 pm by LoLa chan

»  колеги някакво мнение за тази монета
Вто Окт 11, 2016 1:56 pm by a22ss

» Тестове на 17 детектори с различни цели в земята
Вто Авг 09, 2016 10:45 pm by Ancient Hunter

» търся малко унфо
Сря Мар 23, 2016 2:05 pm by cemo73

» Здр-те
Пет Фев 12, 2016 8:00 pm by cemo73

» нишан или символи
Пет Фев 12, 2016 7:45 pm by cemo73

» Нишан
Чет Яну 28, 2016 11:19 pm by cemo73

Navigation
 Portal
 Индекс
 Потребители
 Профил
 Въпроси/Отговори
 Търсене
Търсене
 
 

Display results as :
 
Rechercher Advanced Search
Линкове
ФОРУМ МЕТАЛДЕТЕКТИНГ
Реклама
free forum
--------------------------------
free forum
--------------------------------
free forum
--------------------------------
free forum

Share | 
 

 "Тракийски" глоси и думи реконструирани от ономастиката.

Предишната тема Следващата тема Go down 
АвторСъобщение
djtrol
Новодошъл
Новодошъл


Брой мнения : 24
Registration date : 21.01.2013

ПисанеЗаглавие: "Тракийски" глоси и думи реконструирани от ономастиката.   Пет Фев 15, 2013 9:46 am

КОЙ ПОСТАВЯ КАРУЦАТА ПРЕД КОНЯ ?

Не е ли странно - днешните гърци били наследници на старите гърци, днешните румънци - на старите даки, днешните албанци - на старите илири, сърбите - на трибалите, днешните македонци - на старите македонци (според македонизма), днешните турци - на троянците (според днешната турска "наука"), а днешните българи нямали нищо общо с най-многобройния народ на античността - траките, които живеели по нашите земи, но изчезнали малко преди да дойдат на конете си пришълците "прабългари". Този безмислен историографски шаблон е упорито налаган от науката през целия XX век . Българите от края на XVIII и началото на XIX век изобщо не са и предполагали, че науката им готви такава изненада - да обяви Свещената им Бащина земя за късно придобита.
Ние можем да разберем "ковачите" на историческата наука от XIX век - трябвало е да се озапти Българския Възрожденски дух, който е застрашавал големите империи (не само Османската , но и Австроунгарската и Руската), както и новоизмислените държави с не по-малко измислени имена Гърция и Румъния, където са живеели огромен брой българи. Всъщност точно Българското Възраждане е накарало Виенската и Руската исторически школи да създадат мита за тюркския произход на българите. Сиреч българите са пришълци в Европа и дори да се намират български поселения на стария континент, то те са "незаконно" тук, те са слабокултурни воинствени варвари, и единственят им шанс да просперират е да са "федерати" или васали на някоя от големите империи. Основен принос за налагането на тази погрешна и пагубна за българите теория имат австроунгарците Павел Йосиф Шафарик и неговият внук (син на дъщеря му) Константин Йосиф Иречек, който на 26 годишна възраст (!) си позволи безрасъдството набързо да скалъпи история на един от най-древните народи - българския. Тази волност на младия чужденец му донесе министерско кресло в българското правителство тогава, а на нас българите - прозвището тюрко-татари, от което и до днес не можем да се отървем.
За да успее тази теория, е било необходимо преди това да се заличи писмовното историческо наследство на българите. За тази цел през двадесетте и тридесетте години на XIX век започва масовото унищожаване на автентични исторически документи, съхраняващи се в библиотеките на по-големите български манастири. През 1821 г. по заповед на владиката-фанариот Иларион Критски е изгорена Търновската патриаршеска библиотека. Гръцки, руски и австроунгарски платени агенти изгарят или изнасят от България хиляди томове безценни български книги, с което заличават местния изворов материал, който би трябвало да постави основата на бъдещата Българска историография. За унищожаването на огромен брой ръкописи - "от 30 до 50 товара книги във всеки манастир", свидетелства възрожденецът Йордан Хаджиконстантинов - Джинот.
След Освобождението Българската историческа наука и Българската археология се създават и управляват половин столетие от австроунгарци и руснаци. Българите, които са допуснати да се занимават с история са или виенски, или руски възпитаници - сиреч те вече са превърнати в духовни еничери. Светци на Българщината като Зографският летописец, йеросхимонах Спиридон Габровски, поп Йовчо от Трявна, академик Цани Гинчев, д-р Ганчо Ценов и множество други истински радетели на историческата истина са инкриминирани и дори превърнати в посмешище от същите тези имперски слуги. Еничерите не се посвениха да се подиграят дори и с Паисий, Раковски и още цял ред български възрожденци, като ги обявиха за наивни лаици.
Ето така беше поставена "каруцата пред коня" в световната, и в частност българската историография - българите бяха нарочени за тюрко-татари, без оглед на очевидните факти - терминът татари се появява XII век, терминът тюрки - VI век, а науката е доказала със сигурност, че етнонимът българи е засвидетелстван поне от IV век (Анонимен латински хронограф). Очевидно е, че българите не могат да бъдат и славяни поради същата причина - за славяни се говори едва от началото на VI век. Чудно тогава, за какво спорят вече второ столетие туркофилите и славянофилите в историческите научни среди!? Тук няма място за спорове! Ако изобщо трябва да извеждаме произхода на българите от някой от древните народи, разбира се, че трябва да започнем проучванията си от траките, защото те, според науката са "изчезнали" от територията на Балканския полуостров, тъкмо когато "прабългарите започнали да го завладяват"!


ТРАКИ ЛИ СА БЪЛГАРИТЕ?

Неоснователно преекспонираният в историографията през последния един век термин "траки" не е етноним, а е общностно название, характеризиращо над 80 сродни племенни групи, с което общностно название гръцките пришълци са наричали автохтонните неелинизирани народи на Балканите в периода на еленизма. На гръцки нарицателното "траки" е добило значение на "необразовани", "диви", "варвари", "неелини". С две думи - колкото и еретично да звучи - терминът "траки" е неприложим за историографията. Все едно да обявим, че в XV-XIX век на Балканите не е имало българи , а "гяури", само защото османските дефтери твърдят това.
Като се има предвид горното, смятам за оправдано да сложа "етнонима" "траки" в кавички.
Истинското име на земите, заселени от край време с българи е БАЛГ, БОЛГ, БАЛК , БАЛХ, БЕЛГ, БОЛГА, БЪЛГАРИЯ, БОЛГАР, БАЛКАН, БАЛХАШ, БАЛАХИЯ, (Валахия или Влахия), БОЛГАРДАГ и т.н. Коренът на всички тези наименования е Б-Л-Г / Б-Л-К, аналогичен с корена на българското народностно име.
А как е истинското име на автохотонния народ населявал Балканите преди идването на гръцките пирати колонисти, и какъв е коренът на неговия етноним?
Имай търпение читателю, нека не избързваме, и преди да научим кой всъщност е този народ, да видим общото между "траките" и българите. Паралелите са твърде много, и тяхното пренебрегване говори единствено и само, че в историческата наука, при обсъждането на тези въпроси досега е надделявал политическият момент, а не обективният безпристрастен анализ.


АНАЛОГИИ В ЛЕКСИКАТА

Преди всичко нека отбележим, че гръцката азбука винаги е срещала големи трудности с транскрибиране на някои характерни български звуци - б, ж, ц, ч, ш, щ, ъ. Имайки предвид странните буквосъчетания при изписването на "тракийски" имена и глоси, трябва да сме сигурни, че гърците са срещали аналогични трудности и при транскрибирането на "тракийския" език. Така че аналогиите в лексиката щяха със сигурност да бъдат много повече, ако "тракийските" думи бяха достигнали до нас посредством друга азбука, а не гръцка. И разбира се, ако историческата наука не се гордееше с мита за древногръцкия си произход, и не полагаше усилия да гърцизира болшинството "тракийски" имена (cлед като казваме Омир, а не гръцкото Омирос, защо ни учат, че Кот е Котис, Бог е Бакхус, Котел е Котелас, Геро е Херос...?).


"Тракийски" глоси и думи реконструирани от ономастиката.

1. ак [ak], /1.- стр. 98/ - око.
2. ала [ala], /14./ - хала, вихър, поток.
3. ан [an], /1.- стр. 64/ - на , върху.
4. анг [ang], /14./ - крив, извит, онгъл, ъгъл.
5. асдуле [asdule], /1.- стр. 99/ - ездач, яздя
6. ас [aV], /1.- стр. 108/- аз.
7. бела [bela], /1.- стр. 99/ - бял.
8. бебру [bebru], /1.- стр. 99/ - бобър.
9. берг [berg(a)], /1.- стр. 99/ - планнина, бряг.
10. берса [bers(a)], /1.- стр. 99/ - бреза.
11. бистра [bistra-s], /1.- стр. 99/ - старобългарското "бъйстръ" - бърз
12. брате(p) [brate(r)], /1.- стр. 201/ - брат. Сравни и старобългарското "братръ".
13. бреда [breda-s], /1.- стр. 99/ - пасище, старобългарското "бред", диалектно "бръд".
14. брилон [brilon] - бръснар (старобългарската дума брит-бръсна).
15. бръза [bruza], /1.- стр. 99/ - бръза(остаряло), бърза.
16. бърд [burd], /18. - стр. 74/ - брод.
17. брънч(ос) [bruncoV], /1.- стр. 103/ - струнен инструмент - сравни брън, брънкам, дрън, дрънкам. И до нес се е запазило старото име на струнния инструмент тамбура - в южна България се нарича дрънкя! А този инструмент е известен и с другото си име - булгарина, булгария, булгаре!
18. ведъ [bedu], /1.- стр. 20/ - вода.
19. вер [ver], /18.- стр. 84/ - вря, извирам.
20. вис [bis=vis, is], /1.- стр. 99/ - старобългарското "вьсь" - село.
21. вриза [briza], /1.- стр. 103/ - ориз.
22. гин [gin], /18. - стр. 76/ - гине, чезне, разваля се.
23. дама [dama], /1.- стр. 100/ - дом.
24. дава, дева [deba], /1.- стр. 103/ - град - етимологична връзка с българското "двор" и "дувар".
25. деа, дева [dea, deba (b=v)], /1.- стр. 100/ - дева.
26. деен [dein(a)], /1.- стр. 100/ - деен.
27. дерз, дърз [derz, durz], /1.- стр. 100/ - смел, дързък.
28. диза [diz(a)], /1.- стр. 100/ - крепост - във връзка с българското "издигнат" - защитен; дига - преградно съоръжение.
29. ден [den], /1.- стр. 146, 143/ - ден
30. драб [drab(a)], /1.- стр. 100/ - течение на река - сравни българското "драпам" - движа се пълзешком.
31. дръвета [druveta], /1.- стр. 197/ - дърво, дървета.
32. дръме [drume, dryme], /1.- стр. 100/ - българското "дръма" - храсталак, шубрак.
33. еж [ЕziV], /1. - стр.217/ - еж, таралеж.
34. дун [dun(a)], /1.- стр. 100/ - височина, дюна.
35. жила [geil(a)], /1.- стр. 100/ - жила.
36. з- [z-], /1.- стр. 102/ - из, от.
37. зелка [Zelkia], /1. - стр.217/ - зеленчук, зелка.
38. зама [zama], /1.- стр. 102/ - старобългарското "самъ" - същи, еднакъв.
39. зер [zer], /1.- стр. 103/ - звер, звяр.
40. зет [zeta], /1.- стр. 103/ - сят, засят.
41. золта [zolt(a)], /1.- стр. 103/ - злато, жълт.
42. зъмъ [zymy], /1.- стр. 103/ - змей, змия.
43. ил(у) [ilu], /14./ - старобългарското "илъ".
44. кал [chalas], /18. - стр. 74/ - кал.
45. кара [kara], /1.- стр. 100/ - планина - старобългарското "гора". "Тракийското" име на планината Беласица е Белакр - преводимо на български - Бела гора, Бела планина.
46. катер [kater], /1.- стр. 254/ - катерица.
47. кентa [kenth(a)], /1.- стр. 101/ - чедо.
48. кер [kers(a)], /1.- стр. 101/ - чер, черен.
49. керасо [kerasoV], /1.- стр. 21/ - череша.
50. кетри [ketri], /1.- стр. 101/ - четри, четири.
51. кист [kist(a)] - /1.- стр. 101/ - чист.
52. коза [koza] - /42.- стр. 62/ - коза, козел.
53. колабър [kolabroV], /1.- стр. 103/ - обрядна песен в обряден танц с оръжие - сравни "колобър".
54. купсел [kupsel(a)], /1.- стр. 101/ - купче
55. лаз [lazi], /1.- стр. 101/ - лош.
56. ма [ma, me], /1.- стр. 101/ - мама, майка.
57. мер [mer], /1.- стр. 101/ - голям, велик - сравни "мера" - голяма земя, а също "прабългарските" имена Безмер, Маламир и т.н.
58. мъс [musas], /18.- стр. 78/ - мъх.
59. оста(с) [ostas], /18.- стр. 78/ - устие на река.
60. пайбе [paibes], /1.- стр. 101/ - бебе, рожба.
61. пи [pi], /1.- стр. 101/ - при.
62. прас [pras], /18.- стр. 80/ - пръскам.
63. пъра [pura], /18.- стр. 80/ - пъро (ст.бълг. - лимец). Опитът да се тълкува тази дума чрез новогръцкото "pyros" = "царевица" (царевицата е била позната на траките !?!?) e показателен до къде може да стигне в заслепението си науката!
64. раск [rask], /1.- стр. 101/ - рязък, пъргав, бърз.
65. сабади [sabadi], /1.- стр. 101/ - старобългарското "свободь" - свободен.
66. салта [salta], /1.- стр. 101/ - златен (залта - старобългарски).
67. светъл [suetul], /1.- стр. 102/ - светъл.
68. семeлe [semele], /1.- стр. 101/ - земя (земля - старобългарски).
69. стар [stara], /1.- стр. 102/ - стaр.
70. струме [stryme], /1.- стр. 102/ - течение - сравни българското "стреми се", "устремен".
71. стър [stur], /18.- стр. 82/ - стърна (ст.бълг.), страна, местност; сравни про-стор.
72. сунка [sunka], /18.- стр. 83/ - сок (слюнка).
73. талка [t(h)alka], /1.- стр. 102/ - тласка.
74. тарп [tarp(a)], /1.- стр. 102/ - трап.
75. тим- [tim-], /1.- стр. 250/ - тъмен, черен.
76. траус [traus], /18.- стр. 83/ - троша.
77. три - три.
78. търда [thurd(a)], /1.- стр. 102/ - държа.
79. уту, ътъ [utu], /1.- стр. 102/ - вода; сравни диалектната форма "ъдъ".
80. цев [seba], /1.- стр. 196/ - цев, растението бъз.

Антични "македонски" глоси - според много автори, античните "траки" и "македонци" са родствени народи. Това се доказва и от запазените "македонски" глоси в античността, които всъщност са български думи - ЧЕЛНИК, ВОЙНИК, ВОДИЦА и т.н. За съжаление запазените "македонски" думи са също много ограничен брой, както и "тракийските". Но наред с хиляди други доказателства, тези факти са достатъчно красноречиви, за да направим заключението, че днешните македонски българи са потомци на античното население на Македония.



"Тракийски" местни, лични и родови имена.

1. Абрит [Abritys], /2.- стр. 2/ - "тракийски" град, днешният град Разград --- очевидна е връзката с старобългарската дума брит - бръснач. Абрит = обръснат, обезлесен хълм.

2. Агриани [Agrianes], /2.- стр. 5/ - "тракийско" племе, обитавало най-горното течение на река Струма --- най-вероятно това са живеещите и до днес по тези места българи мохамедани - ахряни. По този начин са се наричали те по между си дори до 1943 г., въпреки че ходжите са им забранявали това име !!! /12.- стр. 189/

3. Аз [Asios], /2.- стр. 8/ - "тракийски" герой от Троянската война --- "Аз" е българско местоимение, първо лице, единствено число, очевидно корен и на ширико разпространеното българско име Асен.

4. Аймон [Aimwn], /7.- стр. 3/ - "тракийското" име на Стара планина. В диалектни говори се е запазило до днес под формата Им /18.- стр. 37/. Ето го къде бил заветният Имеон населен с "прабългари"! Средновековното българско име на Стара планина също е показателно Матoрне горьi - Древни планини /7.- стр. 15/ (или Майчини планини ?). А какво e й древното и старото на една планина, заварена от новодошли нашественици (та били те "славяни" или "тюркобългари"), та ще я наричат Стара планина? Ами другото название - Балкан?! С очевидната близост до нашия етноним това име говори само за себе си. От всичките тези названия всеки що годе разумен човек може лесно да стигне до предположението, че Балкана е прародина на българите. Но явно на науката й е трудно...

5. Аспар - гото-алан по произход - велик военачалник в Римската империя --- очевидна е аналогията с името на "прабългарския" владетел Аспарух (Аспар риx).

6. Ате, Ати [Attis], /2.- стр. 31/ - фригийски Бог Баща --- от древнобългарското "ате" = "отец", "тате". Добре се знае, че Атина е предгръцка богиня. Гърците обаче са заблудили и продължават да заблуждават Света с откраднатите от "траките" и фалшифицирани митове и легенди, в които например се твърди, че името на Всевишния е Зевс. Ако беше Зевс, щеше ли Атина /Бащина, Татина/ дъщерята на Всевишния да се нарича така? Би трябвало да се нарича Зевсина...

7. Ате [Ateas], /2.- стр. 29/ - скитски владетел, загинал в битка с Филип II Македонски --- ясна е връзката с древнобългарската дума "ата", от която произлизат новобългарските "отец", "тате", "тата", "татко", "баш-та", и имената Атила, Атко, Анто. Думата "ата" е нарочена несправедливо за тюркска. Връзката с "тракийския" бог Ате (Атис) е безспорна! Ате е почитан от "траките" като Бог Баща! Какво общо имат тук дивите алтайски тюркски пришълци?! Турците владеят вече няколко столетия българска земя (Балканите и Мала Азия) , затова имат в речника си огромен брой български думи!

8. Атили [АТIЛIOC], /38. - стр.163/ - силно разпространено "тракийско" име, засвидетелствано в надпис върху оброчна плочка от Никополското село Трънковица. Този надпис е само едно от доказателствата, за "тракийския" произход на хуните на Атила /4/.

9. Атина - предгръцка /"тракийска/ богиня, дъщеря на Бога Баща Ате /Ати/ --- името Атина е очевиден епитет със значение - татина, бащина, атина /дъщеря на ате-ца, оте-ца/.

10. Бакх [Bakhus] - истинското име на "тракийския" бог, известен ни под гръцкото си име Дионисий. Бакх е син на Семеле и Юпитер в римския пантеон на боговете --- аналогията с българската дума Бог е очевидна.

11. Балакр [BalakroV], /1.- стр. 34/ - "тракийското" ("македонско") име на пл. Беласица. --- очевидна е етимологията Бела-гр (гора - старобълг.), Бяла планина.

12. Бастарни [Bastarnae], /2.- стр. 33/ - "тракийско" племе от III век пр.н.е. --- аналогия с българската дума бастисвам = нападам, неправилно обяснена етимологически с турската дума "басмак" (?).

13. Бато [Bato], /1.- стр. 238/ - много често срещано илирийско лично име --- "прабългарските" имена Батоя, Бат Боян, днешното Батков и т.н.

14. Бебрък [BebrukeV], /1.- стр. 46/ - "тракийско" племе --- думата "бъбрек" е една от малкото, обявени от науката за "прабългарска".

15. Белур [Belluros], /2.- стр. 35/ - нелокализирано "тракииско" селище в Родопите --- очевидно името има за корен българското бел, бял. Сравни Белаур - брат на цар Михаил Шишман.

16. Берисад [Berisades], /2.- стр. 38/ - "тракийски" аристократ, който след смъртта на Кот(ис) I през 359 г.пр.н.е. управлява одрисите --- разновидност на името Борис - с пълен член "ат" - Борис-ат. Сравни Ирод-от (Херодот), Арист-от (Аристотел) и др.

17. Берое [Beroe], /2.- стр. 32/ - "тракииско" селище, днешна Стара Загора --- етимологически свързано с българското "бера", "събирам", "сбор", "събор". Български имена - Беро, Беров.

18. Бистра [BistraV], /1.- стр. 45/ --- бистър, бистра - силно разпространено българско име Бистра, както и Бистрьо, Бистро и т.н.

19. Биталиан, Виталиан [BitalianoV],/23. - стр. 364/ - византийски военачалник родом от Мизия, нелокализираното "тракийско" селище Залдапа. Различните автори го наричат различно - тракиец (Малала), скит (Йорданес), гот или гет. Биталиан е син на Патрикал (Бат Риг ?) и внук на Аспар. Въстанал срещу император Анастасий в 515 година заради несъгласие с религиозната политика на императора. Теофан твърди за него, че е въстанал начело на православни, Комес Марцелин казва, че е начело на ромейска войска, а Малала разказва, че е предвождал хуни и българи. Авторите не си противоречат, ако се приеме, че са въстанали българите християни поданици на империята. - коренът на името е българската дума "бити" - победител.

20. Битини [Bithynoi], /2.- стр. 62/ - част от "тракийския" нород стримони, който получил новото си име "битини", след като завладял северозападната част на Мала Азия, и се заселил там --- старобългарската дума "бити" - "побеждавам", обяснява прекрасно етимологията на това име - "победители".

21. Бити, Битю [Bithys, Bitus], /2.- стр. 46/ - едно от най-често срещаните "тракийски" имена --- на старобългарски това име се превежда дословно - победител!

22. Бичи [Bizoi], /2.- стр. 41/ - често срещано име на "тракийскийските" градове около Босфора, в основата и на Byzantion --- българското "бик", "бичи". Произлиза вероятно от мита за Зевс, който се превърнал в бик, и отвлякъл Европа.

23. Бол, Пол(ес) [Polles], /2.- стр. 218/ - цар на "тракийско" племе --- бол (множество, голям, велик).

24. Болг [Bolg] - според староирландските саги, име на владетел, чийто народ [Fir Bolg - народът на Болг] е живял в Тракия --- множество възрожденски автори твърдят, че българите носят името си от Болг - син на илирийския цар Коледа, живял през VIII век пр.н.е. /8.- стр. 29/, /9.- стр. 25/, /10.- стр. 630/.

25. Болог, Волог [Vologaesus], /2.- стр. 65/ - "тракийски" жрец, от племето на бесите. --- аналог на античното име Болг, за което стана дума по-горе. Вологес се споменава от възрожденеца поп Йовчо Тревненски в неговия "Летопис и родословие" като "славянски княз". Същият списък от владетели се предхожда от цяла редица имена, сред които Коледа, Болг, Декефал (!), а след Вологес продължава с Аттила, Боян и Кардан! /9.- стр. 25/

26. Борей [Boreas], /2.- стр. 46/ - тракийски бог, персонификаця на силния и студен северен вятър --- в етимологична връзка с думите "буря" и "боря" , както и с българските имена Боре, Борис и т.н.

27. Ботие - член на "тракийското" племе "ботиеи" [Bottiaei], /2.- стр. 48/ --- много често срещано българско име Боте, Ботю, Ботьо.

28. Брени [Brenai], /2.- стр. 50/ - "тракийско" племе --- очевидна връзка с името на легендарния български владетел Брен (Брем), син на Коледа./8.- стр. 29/, /10.- стр. 630/. От корена на Българската дума "бран" - "браня", "битка", "сражение", "война", "защита", "защитавам", "пазя".

29. Бриги [Briges], /2.- стр. 50/ - един от най-големите "тракийски" народи --- старобългарската дума "бризги" означава "разпръсквам". Бригите са живяли разпръстнато из целия Балкански полуостров и Мала Азия. Това са всъщност известните "фриги", които освен с всичко друго, са известни и с "фригийските" си шлемове и шапки, които в средновековието се наричат "български шапки" - например в "Космографията" на Закария Казвини /11.- прил./. За връзката бригу (светъл, блестящ) - българи виж и П. Добрев /13.- стр. 120/.

30. Бръз [BruzoV], /1.- стр. 45/ --- бръз, бърз - днес имената Бързе, Бързьо, Бързаков, Барзов, Бързов и т.н.

31. Бугарама [Bugarama, Bourgarama], /2.- стр. 53/ - "тракийско" селище, чието име е засвидетелствано в IV - V век --- аналогия с етнонима на българите.

32. Буза, Бузи, Бузо [BuzaV, BuzhV, BuzoV], /1.- стр. 45, 68, 69/ - много често срещано "тракийско" лично име --- буза - днес имената Бузанов, Бузов и т.н.

33. Бургари [Burgari], /2.- стр. 53/- войници от особен вид римски гарнизони към крепост, кастел [burgarii], засвидетелствани в надписи от II век от.н.е. в района на днешния град Тетевен и др. Бургари са били дислоцирани в античността из цяла днешна Европа. В това не би имало нищо нелогично (просто "особен вид римски гарнизон" от "тракийски" наемници, и нищо повече), ако не беше твърдението на учените, че под етнонима "бургари" [Burgare] трябва да разбираме "пра-българи" /3.- стр. 35/ ! Не е за пренебрегване и фактът, че в повечето известни нам карти от XV век България е изписана по този начин - Burgaria ! Арабските историци от векове наричат дунавските българи "буржани". "Буржа" на арабски означава крепост, кула - аналогично на "бург", "бургарий" !

34. Буребиста [Burebistas], /2.- стр. 53/ - "тракийски" цар (на гетите) от I век пр.н.е. --- коренът на това име вероятно е българската дума "буря". Евентуална етимология - Буря Бити - "да бъде силен като буря" или "победител на бурите". Възможна е и етимологическа аналогия с корена на думата "борец" - Боре Бити - "да бъде борец" или "да побеждава като борец".

35. Бурогери [Pyrogeri], /2. - стр.214/ - "тракийски" народ, който живеел в югоизточна Тракия - около Пловдив и по поречието на Марица. Споменава се от Плиний Стари. Вероятно гръцка транскрипция на етнонима "бургари", "българи".

36. Вежин [Vezinas], /Дион Касий, Римска история/ - дакийски първенец, втори след владетеля Децебал --- силно разпространено сред българите име - Вежен, Вежин, Вежинов.

37. Верчо [Verzo], /1.- стр. 238/ --- това илирийско лично име е често срещано и днес сред българите.

38. Веща [Vesta, Hestia], /2. - стр.306/ - "тракийска" богиня на законноста, държавността и познанието, дала на Залмоксис законите. В гръцкия пантеон преминала с името Хестия, а в римския - Веста. Очевидна етимологическа връзка с българските думи "веща" /знаеща/, "невеста" /млада жена, коята не е знаеща, не е веща/ и т.н.

39. Викол - царедворец при дакийския владетел Децебал --- Вокил, "прабългарски" владетелски род.

40. Ведар - "тракийско" лично име --- ведар, приветлив - в днешно време се среща и името Ведрин.

41. Геро, Херо(с) [Heros], /2.- стр. 305/ - бог на "траките", всеизвестният "тракийски" конник --- Геро (герой), Свети Георги - един от най-почитаните български светци. Паралелът с най-известният "прабългарски" символ Мадарският конник е очебиен !

42. Гети - голям "тракийски" народ --- днес разпространеното българско име Гето, Гетов.

43. Главкий /25. - стр. 220/ - "тракоилирийски" цар --- очевидна етимологична връзка с българските думи глава, главен и т.н.

44. Глоса [Glwssa] - дума, засвидетелствана у античните грцки автори със значение - "тракийска" дума --- аналогията с българската дума "глас" е явна! На старобългарски "глас" означава нещо казано, произнесено, думи, слова /5.- стр. 344/.

45. Гордий /15.- стр. 27/ - фригийски владетел --- горд, горди, гордий - абсолютна аналогия с българската дума.

46. Граб [Grabos], /1.- стр. 72/ - цар на илирите по времето на Филип II Македонски --- грабя, завземам, възможна етимологична връзка и с "груб".

47. Дар [Darsi], /1.- стр. 336/ - "тракийски" род --- дар, дарение, подарък - Дарко, Дарев.

48. Децебал [Decebalos], /2.- стр. 80/ - "дакийски" владетел (87-106 г.пр.н.е.), син на Скорило --- Дете Бал, "дете голямо" или "дете владетел". В Българската митология присъстват два легендарни детски образа - Дете Големеше и Секула Детенце. В българския език съществува думата "дечо", "дечко", която напълно отговаря на името Деце Бал (Дече Бал). Децебал е записан в списъка от "славянски князе" на възрожденеца поп Йовчо Тревненски под името Декефал!/9.- стр. 25/

49. Деций [Quintus Herennius Etruscus Messius Decius] - римски император от "тракийски" произход (249-251 г.). --- днешните български имена Дечо, Дечко - върху монетите, които е сякъл, Деций е изобразен като същински дечко.

50. Дим, Дъм [Dimum, Dyme], /18. - стр. 35/ - имена на "тракийски" градове --- Иван Дуриданов свързва етимологически тези названия с българското "тъм-ен"; очевидна е връзката и с "дим".

51. Дима(с), /2. - стр. 8/ - фригийско име --- Димо, едно от най-разпространените български имена днес.

52. Дичо [Dizzo], /1.- стр. 43/ - "тракийско" лично име --- и до днес често срещано сред българите - Дичо, Дичов, Дичев.

53. Добер [Doberes], /2.- стр. 85/ - "тракийското" име на днешния град Дойран --- очевидна етимология - добър. Днешното име е преминало през гръцка транскрибция - добър - довър - доур - дойр/он/. Един показателен пример за селище, чието антично име е по-близо до българската си пра-форма, отколкото до съвременната, явяваща се късна гръцка релация.

54. Добери [Doberes], /2.- стр. 85/ - "тракийско" племе --- добър, добри.

55. Другери [Drugeri], /2.- стр. 85/ - "тракийско" племе --- другар, другари

56. Дръстър [Durostorum], /2.- стр. 91/ - стар "тракииски" град на Дунава, днешна Силистра --- дръстя, задръствам, преграждам - знае се, че на това място реката е била преграждана с вериги.

57. Дулa, Дули [Dula , Doulh], /1.- стр. 94/ - лично име, както и име на старо "тракийско" божество --- българската царска династия Дуло, както и множество съвремени фамилии - Дилов, Дулов и т.н.

58. Дуле [ДОYЛНС], /38. - стр.179/ - още една форма на "тракийското" име Дуло, засвидетелствано върху оброчна плочка. Дуло е "прабългарска" владетелска династия.

59. Дулизелм [DoulhzelmiV], /1.- стр. 93/ - двуосновновно "тракийско" име --- ясна етимология - Дули+Зелм (земл, земя) - роден в земята на Дуло.

60. Ерми [ЕРМНС], /38. - стр.83/ - много разпространено "тракийско" име. Както вече бе казано, това е истинското име на "тракийския" бог, известен под гръцка транскрипция Хермес. Херодот казва за "тракийските" благородници и велможи, че почитат преди всичко Ерми, и че извеждат рода си от него. Чудно ли е тогава, че една от управляващите "прабългарски" династии се нарича Ерми?!

61. Зайко [Zaika], /40. - стр.42(212)/ - силно разпространено "тракийско" име. Очевидна етимология от българската дума заек, зайко. Запазено и до днес в български фамилни имена - Заеков, Зайков и т.н.

62. Залмокс [Zalmoxis], /2.- стр. 108/ - цар, жрец и бог на гетите --- много вероятна е старобългарската етимологя на това име, където [zal] е старобългарското "жалъ" - "гроб", "гробница" /5.- стр. 485/, а [mox] е гръцки опит за транскрибиране на българската дума "мъж". Залмокс приживе построява храм-гробница, в която извършва мистерии. След смъртта си е погребан в тази гробница, но на четвъртата година възкръсва. Залмоксис е обожествен и изпълнява ролята на бог на мъртвите в "тракийския" пантеон на боговете. Херодот твърди, че "траките" наричали Залмоксис и с името Гебелейсис, който епитет етимологически се свързва с българската дума "гибел". Залмоксис се отъжествява с Кронос - гръцкия бог на мъртвите. Важна аналогия е и фактът, че подобен храм-гробница строи приживе и Омуртаг, за което свидетелства неговият строителен надпис върху колона /6.- стр. 192/ .

63. Зет - участник в експедицята на аргонавтите, син на Борей --- често срещано българско име Зето, Зетов, Зетова.

64. Зиези [Zeiseis], /39. - стр.22/, /1. - стр.130/ - силно разпространено "тракийско" име. Нека припомним, че според Анонимен латински хронограф от IVвек, Зиези е родоначалник на българите.

65. Золт [Zoltes], /2.- стр. 114/ - династ на гетите --- абсолютно пълна аналогия със старобългарската дума "золъто" - злато.

66. Искандaр - истинското име (според арабски източници) на великия "тракоилирийски" владетел, известен днес с гръцката транскрибция на името си - Александър. --- възможна етимология на това име - "искан дар" = "желан дар".

67. Комети - благороднически ранг при даките в античността /25.- стр. 97/. Очевидно е, че става дума за българската дума "кмет", която и до днес се произнася в различни райони на България по същия начин - комет (например в странджанското село Българи). Същият ранг в средновековието носи комит Никола - бащата на Самуил. Днес шаблонно се твърди, че става въпрос за "византийска" титла, а както виждаме - титлата е дакийска. Кометипили(ос) пък е по-висок ранг дакийски велможи, които са носели високи конусовидни шапки (български шапки !) /11.- прил./. Комитопули са наречени от византийските автори синовете на Комит Никола - Давид, Моисей, Аарон, Самуил !

68. Котел [Kotelas], /2.- стр. 150/ - владетел на гетите --- кот (котка на старобългарски език) - често срещани български фамилии Котов, Котев, Котков и т.н. Възможна аналогия с името на Кубратовия син Кот-раг.

69. Кот [Kotys], /2.- стр. 150/ - царско "тракийско" име --- аналогично на горното.

70. Крестони [Krestones], /2.- стр. 155/ - "тракийско" племе, чието име етимологически се извежда лесно от старобългарската дума "крест" = кръст.

71. Кучи [КoutziV], /39.- стр.58,59,74/ - много разпространено тракийско име. Кучи е син на предводителя на българите Биталиян при въстанието против ромеите в началото на шести век. Очевидно с българска етимология - от думата куче. И до днес това име се е запазило в българските фамилни имена - Кучев.

72. Лангар [Langaros], /2.- стр. 159/ - владетел на "тракийския" народ агриани, които живеят и до днес в своите земи - българите мохамедани ахряни --- лонгур е стара диалектна българска дума и означава дълъг, висок.

73. Лъчи, (Луциус Домитюс Аурелянус 270-275) римски император от "тракийски" произход --- лъч, личен, лъчезарен - и до днес личните имена Лъчи, Лъчо, Лачо са силно разпространени сред българите.

74. Мавър, /39. - стр.65/ - "тракийско" име. Пълен аналог на "прабългарското" Мавър.

75. Марк [Marc] - много често срещано име в Римската имперя. Името очевидно е с "тракийски" произход, тъй като Марк (Марс = Арес) е "тракийски" бог --- Марко е едно от най-разпространените български имена, и не само това, но фолклора ни и до днес пази спомена за Крали Марко. Митологическата компонента на този приказен образ е доста по-стара от реалния спомен за средновековната историческа личност.

76. Марк Улпий Ерми - по род "трак", финансов управител на Дакия (Балахия) по времето на император Траян --- Ерми (Ерми-ар) е "прабългарски" род, засвидетелстван във възпоменателен надпис на Омуртаг. Очевидно тук става дума за името на Бог Хермес (Хермес е гръцка транскрибция на истинското име Ерми). Ето какво казва Херодот за "тракийския" бог Ерми - "Отделно от народа, царете почитат Хермес повече от всички богове, кълнат се само в неговото име и изкарват от него своя произход." И до днес се е запазило името на Ерми сред българите мохамедани в Родопите под формата Ерим Баба (Ерим Бабайко, Ерим Баща).

77. Марку, Марков [Markou], /39. - стр.12/ - Бащино или фамилно "тракийско" име - едно от най-разпространените български имена днес.

78. Маркомани - "варварско" племе, припознато от австроунгарската наука за "германско", влизало в многократни битки с римския агресор в земите на долния Дунав. Очевидно става дума за "тракийски" народ, който е взел името на някой от предците си - Марко. Диалектната българска дума "ман" означава "човек". Засвидетелствана в имената на множеството български селища - Драгоман, Ихтиман, Градоман, Герман, Росоман, а и в имената на български владетели - Шишман, Калиман и т.н. Племенното име "маркомани" следователно означава на български език "хората на Марко", "народа на Марко". Нещо повече - според немския професор Каръл Цойс /живял в първата половина на 19 век/, баварците са по род маркомани, а според днешните проучвания на професор Фрицлер, баварците и древните българи са родсвени народи !!!

79. Меда /25.- стр. 102/ - "тракийско" женско име --- мед.

80. Меди [Maidoi], /2.- стр. 174/ - "тракийско" племе --- мед.

81. Медовитини [Maidobithinoi], /2.- стр. 175/, "тракииско" племе, част от медите, преселила се във Витиня - Мала Азия --- аналогично на горното. И един факт, който, странно защо, не се проучва от българската историческа наука - Според "Охридска легенда" - Краткото житие на Св. Климент Охридски, българи са живяли в земите на Малоазийската планина Олимп /до гр.Бурса/ още преди времето на Александър Велики. Това е средището на областта Витиня, населена с "траките" меди.

82. Медок (Амадокос) [Amadokos], /2.- стр. 12/ - "тракийски" владетел от V-IV век. пр.н.е. --- в основата на името вероятно стои българската дума мед.

83. Мокар [Mokaros], /2.- стр. 186/- "тракийски" град --- "мокър" - сравни имената на български селища Мокрен, Мокреш и т.н.

84. Мостич [Mostis], /2.- стр. 186/ - "тракииски" цар III-II век пр.н.е. --- пълна аналогия с известното средновековно българско име Мостич - чъргобиля при цар Симеон!

85. Мука, Мока, Мъка [MoukaV, MokaV], /39. - стр.32/ - едно от най-разпространените "тракийски" имена. Пълна аналогия на запазилите се до скоро български имена с основа Мъка, Мока - например Моканин. Етимологически се извежда от българската дума "мъка".

86. Мъндри [Myndry], /1.- стр. 60/ - епитет на "тракийски" бог --- мъдър, мъдри.

87. Мъта [MatoaV], /1.- стр. 246/ - старо название на долното течение на р.Дунав --- мътен - в долното си течение реката е мътна.

88. Остри - по произход гот, приближен на Аспар --- етимологята на това име е очевидна - "остър", "остро", "остри".

89. Пелий - брат на Язон --- българската дума белий (бял) е възможното етимологично обяснение на това име.

90. Пеример (Перимерулас), /34. стр.36/ - епитет на "тракийския" Херос /Геро/, определящ го като "покровител на посевите" --- близко до български имена от рода Беримир, Боримир и т.н.

91. Пор(ас) [PoraV , PoriV], /1.- стр. 90/ - среща се при множество двуосновни "тракийски" имена --- поря, боря - тази дума е и в основата на множество български имена - Ис-пор, Пор-ис(Борис), Боре, Борко и т.н.

92. Раиздо [Raizdos], /2.- стр. 227/ - бащата на "тракийския" цар Кот(ис) --- възможно е гръцкият дифтунг "зд" да се опитва да представи някакъв негръцки звук, може би българския "ч". При това положение името на бащата на Кот(ис) е Райчо.

93. Раско [RaskoV], /1.- стр. 91/ - "тракийски" династ, син на Кот(ис) --- абсолютна аналогия с българското име Рашко, Рашо, транскрибирано на гръцки!

94. Раскоупорис [RaskouporiV], /1.- стр. 91/ - "тракийски" династ, брат на Раско(с) --- очевидно двусъставно име Рашко Борец (Борис).

95. Ратин [RaqinhV], /33.- стр.27/ - име на "тракийски" военачалник, фригиец или битинец --- очевидно от българската дума "рат" - война, и "ратен" - боен, военен /26.- стр.426/.

96. Рез [RhsoV] - "тракийски" цар. /1.- стр. 44/ --- рез, резец, рязък - днес имената Резов, Ризов, Ризников и т.н. Името на този велик "тракийски" цар, известен ни от Омировата Илиада, се е превърнало в нарицателното риг, рих, рег, рекс, рикс - владетел, цар. Титлата очевидно е "тракийска" (древнобългарска), а не старогерманска, както твърдяха австроунгарските учени. Това се потвърждава и от имената и титлите на старите български владетели - Бого-риx, Аспар-риx, Теле-риx, възможно и Кот-раг, както и такива на сродни с българите народи като готите (за които д-р Ганчо Ценов аргументирано доказа още в началото на миналия век, че са гети, сиреч "тракийски" народ) и галите (келтите).

97. Сабад(иос), Сабасиос [SabadioV, SabazioV], /1.- стр. 57/ "тракийски" бог --- според множество учени, името съответства напълно на старобългарската дума "свободь"(свобода)! Доказателство е гръцкият епитет на този бог - EleuqeroV - "свободен". Тук не е мястото да обсъждаме какво са заели "евреите" от древните "траки", само ще отбелижим, че името на този главен "тракийски" бог е един основен пример за това заимстване.

98. Садала [Sadalas], /2.- стр.240/ - често срещано име сред "тракийските" династи и царе --- от старобългарската дума "сад", "садя", очевидно във връзка с култа към посевите и оплождането на Майката Земя.

99. Садок [Sadokos], /2.- стр.241/ - Често срещано "тракийско" име --- аналогично на горното. Нещо повече - това име е засвидетелствано в средновековието сред българските висши сановници под формата Сондоке!

100. Семеле [Semelh, Semele], /1.- стр. 57, 60/ - "тракийска" богиня на Земята --- Вл. Георгиев доказа ясната връзка с старобългарската дума "земля"!

101. Севт, Севтес [Sevthes], /2.- стр. 249/ - "тракийски" цар --- светец, светъл, свят, блестящ. - Светозар, Светлин

102. Серди [Serdoi], /2.- стр. 257/ - "тракийско" племе, населяващо Сердица [Serdica], разположен в географския център на Балканския полуостров --- среда, средица, средище, сердце.

103. Сердица [Serdica], /2.- стр. 257/ - "тракийски" град, днешна София. --- градът се намира в географския център на Балканския полуостров, от където най-вероятно идва и името - среда, средица, средище, сердце. Тук науката отново е поставила каруцата пред коня - възприела е становището, че племето серди е дало името на града Сердика. Очевидно това не е вярно, тъй като гръцкото име на Сердица представлява несполучлив опит да се транскрибира на гръцки българската дума срядица [Triadica]. Сравни сряда - средният ден от седмицата (и в унгарския език съществува заемка от българския език за средния ден от седмицата, и тя е именно в този античен вид на думата - "szerda" !). При това положение съвсем резонно е средновековното име на този стар български град да е Средец !

104. Сест [Sestos], /2.- стр. 258/ - "тракийски" град --- много възможен е паралелът с българската дума "шест".

105. Силен - според митологията това е името на учителя на Бакх /Дионис/. 100% аналогия с българската дума "силен"!

106. Сирмо [Syrmos], /2.- стр. 261/ - цар на "траките" трибали - известно е българското лично име Сирма. Сирмо е отбелязан от поп Йовчо Тревненски с името Сирма /9.- стр. 25/ като български владетел.

107. Сит [Sitas], /2.- стр. 262/ - "тракийски" цар --- паралел с българската дума "сит".

108. Ситалк [Sitalkes], /2.- стр. 261/ - цар на одрисите --- аналогично на горното.

109. Скопи, (Шопи ?) [Skopios], /2.- стр. 264/ - "тракийското" име на Витоша - при тази близост в названията, възниква въпросът - недоглеждане или злонамереност кара някои учени да твърдят, че шопите били пришълци?! Шопите може да са баджанаци /печениги - през гръцка транскрибция/ , но не са пришълци, а най-старото население на Мизия. Известни са два "тракийски" града (в Провинция Горна Мизия и при днешния град Скопие) на име Скопи или Скупи. Коренът на тези имена очевидно е българската дума "скоп" или "скуп" - задруга, роднинска община, сбор. Производни са думите "скупище", "скопище" (преминала и в руския със значение "събрание" ) и "скуп" или "скупщина" , преминали в сърбохърватския със значение на "събрание" /26.- 459,461/. А защо старото име на Витоша, е имало значение на "задруга", "събрание" ? Византийската средновековна писателка Ана Комнина пише, че "скитското съвещалище" - събранието на "прабългарите", се е провеждало на една висока планина до столицата Плиска. Случаят с планината Витоша очевидно е аналогичен.

110. Скорило [Scorylo dux Dacorum], /2.- стр. 264/ - предводител на даките, баща на Децебал --- скор, скоростен, бърз - днес името Скорчев. И още нещо - Йорданес нарича Скорило Rex Gothorum - Цар на Готите. Това е още едно доказателство, че "готите" на Йорданес са всъщност даки и гети, сиреч българи.

111. Скор - "тракийско" име, аналогично на горното.

112. Смерд, /4.- стр. 53/ - тракийско име --- според староирландските саги, богът на смъртта, почитан от народа Болг (преселници от Тракия) се наричал Смертул. Смерт е старобългарска дума.

113. Смертул - според староирландските саги, бог на смъртта при народа на Болг, преселници от Тракия --- паралел с българската дума "смърт".

114. Спартак [SpartakoV], /1.- стр. 96/ - много разпространено двусъставно "тракийско" име Спар-так, където "так" [takoV] означава - славен, прочут --- паралел с двусъставните "прабългарски" имена Омур-таг и Аспар-рух.

115. Спок [Spokes], /2.- стр. 267/ - "тракийски" владетел --- възможна връзка с корена на българската дума "спокоен".

116. Струма [Strumwn], /1.- стр. 38/ - "тракийското" име на река Струма --- очевидно името на реката идва от българската дума "стремя", "устремен". Струма извира от Витоша, чието антично име също има българска етимилогия.

1117. Сур [SouraV , SuraV], /1.- стр. 94/- много често срещано "тракийско" име --- възможна етимологическа връзка с някоя от българските думи сур(сив), суров, сурва (Сурва Нова Година) или - сурна се (спускам се, свличам се със сила).

118. Телесфор (Телецпор, Телецбор) - Римски папа от "тракийски" произход , наложил в III век българският празник 24 декември (Коледов ден) за Рождество Христово. Преди това празникът Рождество се е празнувал в различни дни от годината, както Великден. --- телец и бор(борец) са думи с широко приложение и в днешния български език.

119. Тер [Teres, Terei], /2.- стр. 274/ - често срещано "тракийско" владетелско име --- заедно с "тракийската" династична титла "бал" образува името на един от най-великите "прабългарски" владетели - Тер Бал, Тервел /сравни Деце Бал/. Възможна етимологична връзка с корена на старата българска диалектна форма "терам" - търся, диря.

120. Удар [Audarus], /1.- стр. 238/ - илирийско лично име --- удар.

121. Цармизигети, Сармизегетусa [Zarmizegethousa], /2.- стр. 243/ - голям дакийски град столица --- възможно тълкуване на това име - "царство на мизи и гети" или "царство на масагети". Прокопий Кесарийски слага знак за равенство между българския народ "кутригури" и масагетите. Цармизигетуза е разположен в планината, която днес се нарича Оръщие (което име очевидно е нововлашка транскрибция на българската дума "оръжие") близо до селище с българско име - Градище (Gradistea) !

122. Цура [Zoura], /1.- стр. 81/, "тракийско" име --- често срещано българско лично име - Цуро, Цура.

123. Чисти [Ktistai], /1.- стр. 16/ - доказана "тракийска" глоса, затворено общество (безбрачни монаси, светии) при "траките" --- съществуват учени /1.- стр. 103/, които свързват етимологически този термин с българската дума "чист", но въпреки това академичната наука си затваря очите за очевидния факт, и обяснява думата чрез гръцкия език ! Господа академични "учени", гръцката дума със значение "чисти" е "катари", а под този термин са известни българите богомили в Западна Европа !!!

124. Чита Прав [Тzitta Пrau], /39. - стр.65/ - "тракийско" име.

125. Управда - едно от българските прозвища на император Юстинян I , "трак" по произход --- под това име императорът е известен като български светия в старата българска богословска литература.

126. Язон - всеки знае кой е Язон, но поради наложените от науката клишета, турдно свързваме това име с българското Ясен, Асен - етимилогически обвързано с изконното българско местоимение - Аз, Яз. А такава връзка е напълно възможна.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
djtrol
Новодошъл
Новодошъл


Брой мнения : 24
Registration date : 21.01.2013

ПисанеЗаглавие: СТАТИИ ЗА ДРЕВНИТЕ БЪЛГАРИ   Пет Фев 15, 2013 9:54 am

СТАТИИ ЗА ДРЕВНИТЕ БЪЛГАРИ bounce http://www.naribi.com/viewtopic.php?f=16&t=1848 bounce bounce bounce bounce
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
 
"Тракийски" глоси и думи реконструирани от ономастиката.
Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
Форум за нумизматика и металдетектинг :: Предания и легенди-
Идете на: