http://www.prikachi.com/images.php?images/689/5964689W.jpg
Римските пътища в България - Iва част
Навсякъде, където прониквали римляните, след като завладявали определени области и настанявали войските си, те бързо започвали пътно строителство, тъй като това им осигурявало сигурен военен контрол над провинцията и условия за икономически разцвет. Римляните създавали пътища със старание и амбиции да служат векове наред. Начина на направата бил следния. Върху означено с две бразди трасе, под наблюдението на римските строители работниците отстранявали еди след друг пластовете земя, докато достигнат до скален слой. Върху тази каменна основа след това се полагали последователно четири слоя различни материали с обща дебелина до 1.5 м. Първият слой, Statumen (ок. 30–60 см) е изграден от плоски камъни, скрепени с глина. Върху статумена се поставял плътен слой дребни камъчета или парчета от тухли и камъни, на дебелина около 20 см. Третия слой бил от пясък или дребен чакъл. Последният слой на повърхността, Summum dorsum бил монолитен и гладък, съставен от широки каменни плочи или равномерно насипан дребен чакъл. Дебелината на повърхностното покритие била между 20 – 30 см. От двете страни на пътя се простирали тротоари – Margines, предназначени за пешеходците. Те също били покрити с каменни плочи с по-малък размер или се павирали. За да се избегне вредното действие на валежите, от двете страни на пътя се изкопавали отводнителни канали, в които се оттичала дъждовната вода.
Първата провинция, която римляните образували на днешната българска територия била Мизия. Първоначално тя обхващала една тясна ивица земя на юг от река Дунав. Именно там римляните построили първия път на наша територия. Това е т.нар. Крайдунавски път, който започвал от … следва
продължение … Първата провинция, която римляните образували на днешната българска територия била Мизия. Първоначално тя обхващала една тясна ивица земя на юг от река Дунав. Именно там римляните построили първия път на наша територия. Това е т.нар. Крайдунавски път, който започвал от Сингидуаум и завършвал при Истос на дунавската делта.
Предполага се, че в доримската епоха не е имало непрекъснат път по десният бряг на р. Дунав. Повечето тракийски селища се свързвали посредством малки черни пътища или по вода. Сведения за строежа на пътя намираме в два надписа от времето на император Тиберий (33/34 г.) и император Клавдий (46 г.). От тях научаваме, че трасето се строи от вексилации (поделения) на IV Скитски и V Македонски легион. През този период главното ръководство било поверено на Луции Марций Марцел. Пътя бил завършен едва по времето на император Траян. Неговото предназначение си оставало преди всичко военно и затова на определени места имало стражеви и сигнални кули , но и пътни станции. Главните източници са имената и разположението на тези станции са Певтингеровата карта и пътеводителя на Антонин 1.
На българска територия първата главна пътна станция е Рациария. В района около града пътят бил отдалечен от дунавския бряг поради особеностите на терена. Трасето влизало в града от западната порта и играело ролята на декуманус максимус. Подобно отдалечение от реката имало и при крепоста Аугусте, а ширината на самия път е около 6 м при античната Вариана. От тук, минавайки през няколко малки пътни станции през западната порта трасето влизало в Ескус. Преминавайки през града то отново изпълнявало ролята на декуманус максимус. Според Румен Иванов някъде в ареала на западната порта може да се търси пътната станция 2. От северната порта на града излиза път от едър чакъл, отправящ се към р. Дунав – по всяка вероятност към моста, построен от Константин Велики. Крайдунавския път излиза от източната порта на Ескус и се отдалечава на три километра от голямата река, поради блатистия район. На няколко километра от Ескус пътя се разклонява на юг и дава началото на второстепенната артерия Ескус-Филипопол 3.
От тук пътя продължавал към кастела Утус, който е локализиран от К. Шкорпил 4. Той бил разположен на десния бряг на реката. По мост се достигало до югозападната стена и порта на укреплението. По нататъкпътя стигал до днешното село Самовит, близо до което е намерен релеф на божеството Юпитер Сбелсурдус с надпис на Пети Македонски легион, от който става ясно, че вексиларии на легиона под ръководството на Юлий Вибий ремонтирали пътя Ескус – Нове. В Нове пътя преминавал през западната порта и изпълнявал ролята на виа принципалис. По нататък пътя стига до Сексагиата Приста, където пресича друг второстепенен път, водещ до Марцианополис. От тук пътя се отклонява на юг, поради блатистата местност и влиза в Трансмариска през западната порта. След гореспоменатия град към Нигринианис – Кандидиана част от пътя е оцелял до наши дни. Неговата ширина е 5 м и се издига на 0.5 м над околния терен. На българска територия Крайдунавския път завършва в Дуросторум, от когото тръгват други пътища за Никополис ад Иструм и Делтум. От Дуросторум пътя продължава в днешните румънски земи и стига до гр. Истрос, разположен до дунавската делта.
От град Истрос започвал нов път. Неговото трасе следвало черноморското крайбрежие до град Византион. Сведенията за неговите пътни станции намираме отново у Певтингеровата карта и пътеводителя на Антонин 5. В случая римляните заварили един доста стар път, свързващ елинските полиси по западния бряг на Черно море. Пътят бил използван още през V в.пр. Хр., а римляните му направили каменна настилка и изградили пътните станции. За съжаление Черноморския път не е достатъчно проучен.
Крайдунавския и Черноморския път били свързани чрез трасето Сецсагинта Приста – Марцианополис 6. Сексагинта Преста бил седалище на римските помощни части (кохорти) и част от дунавския флот. Крепоста е пътна станция на Крайдунавския път и начална точка на пътни артерии към Марцианополис и Никополис ад Иструм. По разглежданото трасе са открити милиарни колони от императорите Антонин Пий, Марк Аврелий, Септимий Север, Аврелиан. Първоначално трасето се насочва на югозапад към с. Бесарабово, където е открита милиарна колона на император Каракала. Следвайки долината на р. Русенски Лом пътя минавал през станции при селата Щръклево и Писанец, а от там , минавайки през пътните станциии при гр. Цар Калоян достига до важния кастел Абритус. Той е седалище на римска помощна част (кохорта) и важен пътен възел. В района около града е открита милиарна колона на император Филип Араб. Трасето продължава на югоизток през пътните станции при селата Каменар и Бели Лом и стига до селището при с. Висока поляна, където би трябвало да се търси споменатата от Прокопий Кесарийски крепост Рубуста7.От тук пътя се насочва към Динискарта, където се пресича с друг път, от Дуросторум до Делтум. След това преминава през пътните станции при с. Преселка, където са открити следи от стар път и мост и село Невша. Продължавайки на изток пътя достига до Мацианополис – важен кръстопътен възел, при който се събират няколко пътни артерии.
Друг важен път в района на Добруджа свързва Дуросторум с Никополис ад Иструм 8. Дуросторум имал важно значение за римляните. Той бил не само пътен възел, от който излизали трасето за Делтум и Марцианополис, но и седалище на XI Клавдиев легион. Напускайки крепостта пътя първоначално следвал Крайдунавското трасе и едва при Нигригианис – Кандидиана завива на юг/югоизток и достигал района на с. Свещари, където се е намирала малка пътна станция. От тук пътя продължава към Абритус, където пресича трасето Сексагинта Приста – Марцианополис. Пътя продължава на югозапад и пресича Поповските височини по посока на с. Ковачевец, където се намира пътна станция, която е част от Северобалканския път. Дуолирайки се с него , разглеждания път преминава последователно станциите при гр. Стражица и селата Горски Горен Тръмбеж и Драганово, пресича р. Янтра и достига крайната си точка – Никополис ад Иструм.
Друг важен път, пресичащ Североизточна България започва от Мелта и стига до Марцианополис. За разлика от предните два пътя, сведения за него (макар и оскъдни) намираме в Певтингеровата карта10. Мелта била важен кръстопътен център от когото излизали пътища за Монтана, Никополис ад Иструм и Филипополис. Данните от един лютински надпис показва, че през първата половина на II в. в Мелта се намирал лагера на cohors I Athoitorum et Berecinthorum. От друг текст пък научаваме, че през III в. Мелта е била издигната в ранг cikitas. Точното местоположение на пътната станция още не е установено. От Мелта, след 50 римски мили пътя достига до Никополис ад Иструм, а от там до крепоста при с. Ковачевец пътя се припокрива с трасето Дуросторум – Нилополис ад Иструм. От с. Ковачевец пътя продължава на изток и преминава през станциите при селата Голямо Ново и Долна Катба и гр. Търговище. В този район са открити следи от разглеждания път. После трасето пресича пътните станции и при с. Черенча, гр. Шумен и с. Мадара и продължава през Плисковското поле, където е намерена милиарна колона на император Комад. По нататък пътя минава през станциите на селата Стан и Невша и достига до крайната си точка Марцианополис. Тук близо до източната стена е открита милиарна колона от Гордиан III. От Мацианополис съществувала една отсечка до Одесос, която не е указана в Певтингеровата карта, но би могла да се смята за част от пътя. При Одесос са намерени четири милиарни колони на императорите Септимий Север, Максимин Тракиец, Галиен и Тацит.
Следващото трасе пресичащо Добруджа свързва Дуросторум с римската колония Дуелтум, намираща се в Южна България11. От Дуросторум пътя се насочва на юг през пътните станции при гр. Алфатар и с. Межден, а от там минава през станцията при с. Тодор Икиномово и достига до крепоста при с. Войвода. Продължавайки на юг пътя стига до станцията при с. Мадара, а от там до станцията при с. Овчарово, където има следи от разглеждания път. След това трасето достига до днешното с. Риш, пресича Ришкия проход, преминава през станциите при селата Подвис и лозарево и тази при гр. Карнобат и достига до Деултум. В Добруджа има и други пътища, които обаче са по-маловажни и слабо проучени12.
Разглеждайки пътната система в Северна България от изток на запад достигаме до важния път Ескус – Филипопол13. Сведения за имената и разположението на питните станции намираме отново у Певтингеровата карта, като там броят на станциите е десет, а не реалния дванадесет14. Разглеждания път бил трасиран от римляните на базата на по-стар тракийски път, което се доказва главно от археологическите разкопки. От един латински надпис, открит в пътната станция Вианата разбираме, че пътя и неговите станции са били готови още по времето на император Нерон. Тогава той е имал преди всичко военно значение – бързо придвижване на войсковите части от Тракия в Мизия.
От Ескус пътя излизал от източната порта и се насочвал към днешното с. Брест, където е съществувала мутация (спирка) за смяна на конете.Дефакто тази отсечка била част от Крайдунавския път. От с. Брест пътя Ескус – Филипопол продължавал на юг и стигал до втората пътна станция Ад Путеа, локализирана от В. Аврамов до ц. Рибен. С течение на времето тази станция прераснала в голямо селище, част от жителите на което били ветерани от XI Клавдиев и V Македонски легион.
След Ад Путеа пътя стигал до трета пътна станция Сторгозия, локализирана в центъра на Плевен. За пътя към четвъртата станция са изказани различни предположения, като най-разпространеното гласи, че трасето е минавало по поречието на р. Тученица през Кайлъшкото дефиле. Следващата пътна станция е Дорионес, за която се смята, че се е намирала близо до с. Слатина. Тази локализация обаче не е сигурна, тъй като се базира единствено на измереното разстояние от 11 римски мили от Сторгозия до Дорионес, т.е. съвпада с разстоянието, указано в Певтингеровата карта.
От Дорионес пътят продължавал на юг, пресичал землището на с. Горан и стигал до петата станция – Мелта. Измерването на пътя от с. Слатина съобразно разстоянието, указано в Певтингеровата карта показват , че най-вероятно тя се е намирала в ражнинната част на гр. Ловеч. От Мелта трасето вървяло по левия бряг на р. Осъм и влизало в шестата пътна станция Состра (до с.Ломец). В последствие станцията е станала кастел, в който в нач.на III в. са били дислоцирани две кохорти.
От Состра пътя продължавал на юг, като следи от него са намерени в околностите на гр. Троян. В този участък ширината му е ок. 6 м. По нататък пътя достигал до седмата пътна станция Ад Радице, намираща се близо до с. Бели Осъм, където са намерени следи от антично поселение. От тук пътя бавно започвал да се изкачва по склоновете на Стара планина за да достигне до осмата станция – Монтемно до местността Карцов бук. Археологическите разкопки показват, че тук е имала римска постройка. Това, както и разстоянието измерено от предходната станция (съвпада с данните от Певтингеровата карта) доказват локализацията. Интересен е факта, че тук е намерена и тракийска керамика, което дава основание да се приеме, че римляните са построили станцията върху по-стара тракийска сграда.
От тук пътят превалял билото на Стара планина и спускайки се по южните и склонове стигал до деветата пътна станция – Субрадице. На базата на извършените археологически разкопки тя се локализира в местността Сароя, североизточно от с. Христо Даново. Тази станция също е построена върху останките на по-старо тракийско поселение. През третата четвърт на III в. Тук е била дислоцирана войскова част от Първа Аврелианова кохорта.
От Субрадице пътят продължавал на югоизток и достигал до с. Войнягово, южно от което се намирала десетата пътна станция – Виамата. Тя не е отбелязана в Певтингеровата карта, но както вече беше споменато именно там са намерени двата латински надписа, които ни дават сведения за времето, в което са построени пътните станции.
Южно от Виамата трасето преминавало през землищата на днешните села Песнопой, Иван Вазово, Горна и Долна Махала и стигало до единадесетата пътна станция, която се намирала в месността “Юрта”, близо до с. Чернозем. Тя също не е отбелязана в Певтингеровата карта и локализацията и се дължи на измереното разстояние от предходната станция и археологическите разкопки.
От тук пътя продължава отново на юг. Някъде при с. Граф Игнатиево се е намирала една от мутациите на пътя, а от там пътя достигал до крайната си точка – Филипопол. В града пътя се съединявал с трасето Сиагудуаумка Византион, а на юг е продължавал през Родопите за Егейско море.
Пет Яну 18, 2019 5:02 am by milenchove
Заглавие: римски пътища 
